Защо Задушница

Бях при Кармен на медитация, приятели, когато разбрах, че е Задушница.

А Задушница е денят на мъртвите, когато отдавамe почит на тези, които са били наши близки и са ни съпровождали в пътя ни, преди да отидат в един, както сме свикнали да казват „по-добър” свят.

Дали това е така или пък не, няма как да разберем, докато и ние не отидем там, нали?

С физическо или без физическо тяло, „възнесени” или просто умрели – това също е тема за друг разговор, не тук и не сега.

Какво стана със Задушницата обаче, беше нещо, което ми даде много храна и тема за размисъл.

Кармен попита простичко „Кой ще ми каже какво е Задушница?” Всеки каза по нещичко, всеки сподели, че е денят за грижа на мъртвите твои роднини и близки, прави се жито, ходи се в църква или се раздава на хора, запомнили мъртвия – все такива неща.

Вместо да започне да води медитацията Кармен разказа нещо, което чувах да пръв път.

Поредната моя приятелка, която заведох да медитира при Кармен, също беше не по-малко изненадана отколкото бях аз, както се разбра впоследствие.

Ще предам накратко това, което беше новост за мен. Душите на нашите близки не винаги могат да се освободят от Земята. Било поради това, че са силно привързани, било че близките не ги освобождават като много плачат за тях или пък ако те са си отишли в следствие на неочаквана болест или катастрофа.

Всяка душа на близък човек, за да се освободи и да се чувства добре в новия свят, към който се е запътила има нужда поне едни път в годината някой от нейните близки да я спомене в молитва.

Тук не става дума за това дали вярваш или неа вярваш във Висша сила, Енергия, Квантово поле, по което се пренася информацията по света или Вселената.

Не става въпрос да палиш свещи или да целуваш икони (освен ако ти не го искаш, разбира се).

Всичко, от което има нужда душата на близкия е да получи едно признание, че с присъствието си на Земята е направила добро. Пък ако щеш само за това, че е помогнала ти да се родиш тук.

Според думите на Кармен излиза (или аз поне така го разбрах), че ако никой не се моли за душата на близък човек, тя не намира покой и не се чувства добре в невидимия свят.

А тези думи ме накараха да се замисля много надълбоко за баба ми по бащина линия. Не че не я помнех, не че не я тачех, не че не купувах за помена й това, което си спомнях, че обичаше, но нещо с молитвата ми куцаше.

Тя, по принцип молитвата ми куцаше и с другите мои починали близки, които си спомнях, но виж за другата си баба нямаше нужда да се моля, защото тя така и не си отиде истински от моя живот, да не говорим, че като започнах да се занимавам с различни енергийни практики и да правя и водя медитации, започнах винаги да я виждам с вътрешното си зрение, особено в моменти, когато трябваше да взема решение, а се помайвах. Често, особено след курса по Тета лечение, сякаш я чувах да казва в такива моменти „Дерзай, аз съм с теб, ще го направиш. Можеш”.

Но казаното на Задушница преди медитацията от Кармен ме накара да осмисля, че няма нужда от олтари и църкви, от свещенослужители или специално посещение на гроба на баба ми по бащина линия, за да й кажа поне едно „Благодаря”.

Благодаря не само за това, че мен ме има тук и сега, а и че баща ми е жив и здрав именно благодарение на нейната благословия, защото той така или иначе беше любимото й дете.

Благодарете и вие, читатели, на вашите близки, преминали в другия свят, защото, за да се чувстват те добре е нужно поне една скромна благодарност, поне на този ден.

„Откъде да съм сигурна, че трябва това да направя, защото аз не мога и не искам да простя на майка си, че тя предпочете сестра ми пред мен. Излъга ме с къщата, с апартамента…, отказа да гледа сина ми…” – чух тези думи наскоро от моя приятелка и състудентка.

Премълчах си, усещах, че не е готова. Нищо, че е моята зодия. Нямаше смисъл да й говоря. Гневът е лош съветник, а утрото винаги е по-мъдро от вечерта.

Предстои й влизане в болница тези дни. Диабет на стресова основа.

Като се видим смятам да й разкажа. Тя знае за Кармен. Видя промяната в мен.

Пък кой знае, ако нещата са тежки и яко забатачени със здравето й може пък нейната майка от невидимия свят да й дойде на помощ, нали?

Кой знае, но ще се пробвам, ще й говоря, дано ме послуша и каже едно „Благодаря”.

Да, знам, че „прощавам ти мамо” е с по-висока вибрация, но мен ако питате „Простих си” е още по-добре, не мислите ли?

Вие какво мислите по този въпрос – благодарност към мъртвите?

Или се сещате за филма „Милост за живите”?

Може да ни пишете на сайта на Кармен в рубриката Споделено както правя и аз.

Доскоро!

П.А.